Малко стари, но златни

Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита:
- Къде отиваш, Червена Шапчице?
- Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
- Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя!
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
- Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас.
Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал:
- Давай, Шапчице!
- Ох, аз... не знам, ах колко се срамувам... за първи път ми е... много съм притеснена...
- Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът.
- Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва:
- Скъпа бабо...


"От всяко положение има изход!" - казала Червената шапчица изпод опашката на вълка.


Вървяла си Червената шапчица през гората и срещнала Кумчо Вълчо.
- Къде отиваш ма, путко заспала? - попитал вълка.
- Аз не съм путка заспала, аз съм Червената шапчица.
- Ами къде ти е тогава червената шапчица?
- Леле, к'ва съм путка заспала...

За моралистите – същият виц в превод на латински за по-голямо благозвучие:

Lupus: Quo vadis, Vulva hypnotika?
Capela Rubra: Ego non sum Vulva hypnotika, ego sum Capela Rubra...
Lupus: Si tu es Capela Rubra, que est tua capela?
Capela Rubra: O, qua sum Vulva hypnotika!


Вълкът върви из гората и вижда насреща си Червената шапчица.
Придърпва я в храстите и й шепне на ухото:
- Мечтаеш ли за голяма и чиста любов?
- Да.
Събаря я на тревата и я оправя. Червената шапчица се надига и казва:
- Абе не знам дали ти е чист, ама какво ме баламосваш че ти е голям?